Each pier is waiting for a ship. And the ship always arrives. Dilapidated by storms, wiht torn sails and smashed masts - but always appears on the horizon. First as a small shadow of the wing of hope, and then still closer, bringing sun and winds of distant shores. Between the ropes and sails, laughter and dancing still echoing among the lights of foreing ports, the sailors still keep the memory about roaring storms and gentle whisper of the tropical nights under the Southern crest.
But the ship always arrives! The important thing is to have a pier to wait for it...
Всеки пристан чака кораб. И кораб винаги пристига. Разнебитен от бури, с изпокъсани платна и потрошени мачти - но винаги се появява на хоризонта, отначало като малка сянка от крилото на надеждата, а после все по-близо, носейки слънцето и ветровете на далечни брегове. Между въжетата и платната му все още ехтят смехът и танците сред светлините на чужди пристанища, все още моряците пазят спомена за ревящи бури и нежен шепот в тропическите нощи под звездите на Южния кръст.
Но корабът винаги пристина. Важното е да има пристан, който да го чака...
No comments:
Post a Comment